Omega Group внедри първата имерсивна лаборатория по анатомия в България
Как Omega Group променя начина, по който студентите по медицина учат анатомия в Медицински университет - Плевен.
SOLA (част от Omega Group) е една от иновативните компании в екосистемата на Български клъстер за дигитални решения и иновации в здравеопазването, която стои зад впечатляващ успех в модернизацията на медицинското образование у нас.
Omega Group работи с медицински университети в България, за да разработва образователни технологии съвместно с тях - от имерсивни симулации до интелигентни асистенти за клинична подкрепа.
Първият голям резултат вече е факт: Медицинският университет в Плевен стана първото висше училище у нас с лаборатория за имерсивно обучение по анатомия.
Разговаряме с основателя Павел Найденов за това как една случайна среща се превърна в нова посока за компанията.
Omega Group е позната с проекти в публичния сектор. Как стигнахте до медицинското образование?
Случайно, ако трябва да съм честен. Преди година бях на среща в медицински университет по друг повод. Стана дума за предизвикателствата в обучението по анатомия - недостигът на кадаври в България и ЕС, ограниченото време, което всеки студент може да прекара с тях, логистиката около съхранението им.
Тогава се сетих за една демонстрация, която бях видял на изложение в Дубай - платформа, в която можеш буквално да влезеш в човешкото тяло и да разглеждаш всеки орган отвътре. Казах си: това може да реши точно този проблем. Защо го няма в България?
И решихте да го донесете?
Не веднага. Първо проучихме пазара, говорих с хора от сектора, посетих няколко университета в Западна Европа, които вече използват подобни системи. Исках да разбера дали това наистина работи или е „хайп“.
Обратната връзка ме убеди. Има сериозни изследвания, които показват, че студентите усвояват анатомия значително по-бързо, когато могат да я видят триизмерно и да взаимодействат с нея. Не защото технологията е "готина", а защото мозъкът ни по-лесно усвоява знания така, чрез триизмерно виждане и правене, а не толкова чрез гледане на плоски изображения и диаграми.
Как реагираха от университета, когато им предложихте идеята?
Първата среща беше с доцент Стефан Трифонов, ръководител на катедрата по анатомия. Отидохме с идеята да направим демонстрация и да видим как ще реагират. Честно казано, очаквахме повече резерви. Вместо това, хората буквално за минути се научиха да боравят със системата. Въртяха модели, разглобяваха органи, задаваха въпроси. Видях, че това не е поредната технология, която ще стои в ъгъла, а нещо, което ще се използва реално в ежедневието.
След това се срещнахме с ректора, проф. Димитров. Оказа се, че той постоянно мисли в тази посока - дигитализация, модернизация на обучението. Не се наложи да го убеждавам, че технологиите имат място в медицинското образование. След срещата се убедих, че Медицински университет - Плевен са правилният партньор за проекта.
Какво представлява системата на практика?
Имаме 20 станции, всяка с възможност за работа в добавена или виртуална реалност. Студентът избира каквото му е удобно, може да постави триизмерен модел на сърцето на масата пред себе си и да го върти с ръце или буквално да "влезе" вътре в него.
Платформата съдържа над 13 000 анатомични структури, от цели системи до микромодели на мускулни влакна. Всяка структура има описание, може да се изолира, да се комбинира с други. Има и режим, в който до 100 студенти влизат едновременно в една виртуална зала и преподавателят им показва нещо, което всички виждат от различни ъгли.
Най-интересното за мен обаче е интеграцията с реални медицински изображения от CT/MRI. Всяко изображение може да се конвертира в 3D модел и по този начин да се преподават реални клинични случаи, това е едно от водещите предимства.


Как приеха технологията самите студенти?
За тях беше естествено. Това е поколение, което е израснало с екрани и интерфейси. Не им трябваше инструкция, просто влязоха в симулацията и започнаха да я опознават. Един от тях се пошегува, че ако имаше това в първи курс, щеше да има време и за социален живот. Смяхме се, но истината е там - технологията спестява часове объркване и ровене в дебелите книги.
Преподавателите бяха по-предпазливи в началото, което е нормално. Но когато видяха как студентите се включват, как задават въпроси, които преди не са задавали, скептицизмът изчезна. Проф. Димитров го обобщи добре: технологията повишава ангажираността и позволява на студентите много по-лесно да усвояват материала.
Какъв е процесът за внедряване на подобна технология?
Това е ключовият въпрос всъщност. България е пълна с примери за скъпи технологии, които са внедрени набързо, а после не се използват ефективно и впоследствие се забравят. Нашият подход е различен.
Изградихме цялостно решение, обучихме хората, осигурихме поддръжка. Но по-важното е, че продължаваме да работим с катедрата по анатомия постоянно. Събираме обратна връзка от преподавателите, виждаме какво работи и какво може да се подобри, надграждаме.
Доцент Трифонов и екипът му имат идеи, които ние нямаше как да измислим сами, те са хората, които преподават всеки ден. Ние пък знаем какво е възможно технологически. Когато тези две страни си говорят редовно, се получават интересни неща. Вече работим по нови модули, които първоначално не бяха в плана, но се оказаха нужни в реалната практика.
Виждате ли приложение извън медицинските университети?
Определено. България има сериозен проблем с медицинските кадри, не само лекари, но и сестри, парамедици, рехабилитатори. Всички те имат нужда от практическо обучение, което е трудно да се осигури в достатъчен обем.
Представете си парамедик, който може да тренира реанимация стотици пъти преди да се наложи да го прави на истински пациент. Или сестра, която усвоява манипулации без риск да навреди на някого. Това е посоката, в която вървим - разширяване на платформата към клинични симулации и спешна медицина.
Какво трябва да се промени, за да станат такива технологии стандарт в българското образование?
Най-важното е ръководствата на университетите да повярват, че промяната е възможна. МУ Плевен има ректор, който е иновативно мислещ, с мисия за подобряване на качеството на образованието. Затова те са първите. Останалите трябва да решат дали искат да догонват или да чакат още десет години.
Финансирането е важно, разбира се, но не е непреодолима пречка. Има европейски програми, има възможности за публично-частни партньорства. Въпросът е на приоритети. Ако приемем, че добре подготвените лекари са важни за държавата - а те са, тогава инвестицията в съвременно образование не е лукс, а необходимост.
Как членството в DHI Cluster помага на работата ви?
Клъстерът е място, където се срещат хора с различен профил, но обща цел - да направят здравеопазването по-добро чрез технологии. Там са фармацевтични компании, болници, софтуерни фирми, стартъпи. Когато седнеш на една маса с тях, разбираш по-добре от какво има нужда системата.
Конкретно за нас DHI Cluster отвори врати към международни проекти и партньорства. Дунавската програма, връзки с норвежки и швейцарски организации. България не трябва да измисля всичко сама, можем да вземем най-доброто от другите и да го адаптираме към нашите условия.
Какво следва за Omega Group в тази посока?
В момента внедряваме решението за анатомия в МУ Пловдив. Това, което правим, не е дистрибуция на готови продукти - работим директно с всеки университет, за да разработваме решения за техните конкретни нужди. В Медицински университет - Пловдив например създадохме симулация за фармацевтично производство, защото студентите нямат реален достъп до такава среда.
Затова създадохме SOLA като отделна структура, фокусирана върху образователни иновации в здравеопазването. Искаме да бъдем партньор на университетите в дългосрочен план.
Паралелно работим върху интелигентни асистенти за клинична подкрепа - инструмент, който помага на лекари и фармацевти да вземат решения на база най-новите данни, без да ровят часове в литература. Това е следващата голяма стъпка.
В крайна сметка целта е проста: българските студенти да имат достъп до същите инструменти като колегите им в Берлин или Виена.
...
SOLA е част от Omega Group и член на DHI Cluster.
Повече за проекта прочетете тук.
Можете да изгледате репортажите и демонстрациите тук:
- Виртуална лаборатория по анатомия заработи в Плевенския медицински университет, Предаване: България в 60 минути, 17.10.2025, БНТ
- Модерна виртуална лаборатория за обучение по анатомия в Плевенския медицински университет, Предаване: Знание.БГ, 05.11.2025, БНТ
Павел Найденов
Изпълнителен директор на Omega Group
Завършва инженерство в Coventry University и MBA в Warwick University. Кариерата му започва във Великобритания като Innovation & Growth Engineer в сферата на роботиката и моторните спортове, включително във Формула 1. След завръщането си в България се насочва към внедряване на иновации в публичния сектор, където натрупва опит в работата с държавни институции и образователни организации. Създава Omega Group, а през последните години основава и SOLA, която разработва технологии за медицинския сектор в партньорство с българските университети.

