От електроинженер до експерт в здравеопазването – пътят на истински иноватор в дигиталното здравеопазване

DHI
DHI Копирайтър в DHI Cluster България
16 юли 2023 7 мин. за четене
От електроинженер до експерт в здравеопазването – пътят на истински иноватор в дигиталното здравеопазване
Съдържание arrow icon

Пациентската перспектива е много по-важна и ценна. Ако мислим повече за това, от което пациентите се нуждаят, ще знаем по-добре върху какви решения и продукти да се фокусираме.

Като утвърдено име и водещ експерт в областта на дигиталното здравеопазване и иновациите в здравеопазването като цяло, какво бихте казали, че е било най-големият ви стимул през годините на вашето професионално развитие?

Моят път като експерт по дигитално здравеопазване не е непременно типичен. Преди да се насоча към медицината, всъщност бях електроинженер. След известно време реших, че искам да правя нещо, което е по-свързано с хората. Бидейки ангажиран със спорт на международно ниво, винаги съм се занимавал със своето тяло и представяне. Това ме направи естествено по-склонен да разбирам процесите в човешкото тяло, затова реших да изучавам медицина. Техническият ми опит ми помогна да разбирам по-добре механизмите в човешкото тяло – това беше мястото, откъдето дойде по-техническият аспект в моята кариера в здравеопазването.

Когато завърших обучението си, реших да се специализирам като невролог. Работех като научен асистент по проект по неврология, изследващ мозъчния рак. По-късно работих и с диабет, превенция на ампутации и др. Там научих за сложността на здравеопазването и за нуждите на хората, и как можете по-добре да ги адресирате, за да подобрите живота им. Тук се роди моята амбиция да направя нещо повече и отвъд. Осъзнах, че ако искам да направя нещо наистина значимо за хората, трябва да подходя по-широко, а не просто да следвам някои насоки и протоколи – повечето проблеми изискваха бързи реакции на място и това, от своя страна, изискваше много креативност. Това беше доста емоционален и животопроменящ период за мен и ме накара да мисля как мога да използвам технологии и по-алтернативни инструменти, за да бъда възможно най-значим за хората.

Когато започнах да работя в болница в Нидерландия, шефът ми предостави възможността да създам отдел, наречен Medical Field Lab, който разглеждаше тези видове сложни предизвикателства. Създадох бюро, където моите колеги от болницата идваха и споделяха, когато имат идея, решение или просто проблем, който трябва да бъде решен. Същото важеше и за външни страни, напр. индустрията, които имаха нужда от клинична среда за своите изследвания и разработки. Имах екип от експерти, които работеха заедно с тези хора, за да създават решения за тези проблеми, базирани на метода на съвместното създаване. Този креативен отдел стана истински успех и всъщност е един от първите примери за „съвместно създаване“ в здравеопазването на международно ниво. Това беше огромен успех, имайки предвид, че беше началото на 2000-те. Разработихме първия 3-D принтер, който може да печата кости, работихме по дистанционно наблюдение на пациенти заедно с НАСА и много други значими проекти, които промениха живота.  

Ние, в DHI Cluster, знаем колко сте посветен на модернизацията и дигитализацията на здравните системи в Югоизточна Европа (ЮИЕ) – какви са уроците/примерите, които здравните системи трябва да вземат от развитите западноевропейски страни? Какви са нашите недостатъци тук, върху какво трябва да работим повече; какво правим добре досега?

Вярно е, че съществува възприятието, че западноевропейските страни са по-структурирани в смисъл, че имат развити здравни структури и организации, които предоставят повече насоки и подкрепа, както е с примера, който дадох с Medical Field Lab, който създадохме в Нидерландия. Но и ние имаме своите проблеми, макар и те да не са толкова очевидни. Точно тази структура понякога е това, което забавя процеса на развитие.  Станах толкова заинтересован от ЮИЕ , защото все още има много възможности за изследване – нещата не са толкова регулирани и има място за растеж. Хората са любопитни, в смисъл, че искат да се подобряват, независимо колко трудно може да бъде. Това е напълно противоположно, ако погледнете страни като Нидерландия – те вече са толкова добре организирани и ефективни, че почти няма място за подобрение, или поне това е възприятието. Този начин на мислене прави здравните системи на развитите страни много неустойчиви, тъй като трябва да положат големи усилия, за да променят статуквото и да започнат да адресират текущите проблеми, използвайки нови подходи. Промяната сама по себе си е много трудна в западните страни. В случая с ЮИЕ е обратното – доста е забавно, защото все още има много предизвикателства за адресиране и имате свободата да го направите по начина, по който искате.

Каква е важността на изграждането на иновационни екосистеми за създаване и поддържане на процъфтяваща здравна система? 

Ако искате да работите по решения, особено в здравеопазването, ви е необходимо участие на множество заинтересовани страни. Когато искате да създадете ново решение или да подобрите вече съществуващо, трябва да промените много неща в процеса, и това включва различни актьори, които трябва да работят заедно. Някои ще помогнат за идентифициране и формулиране на проблема, други ще бъдат по-ангажирани с изпълнението му. Също така, има не само различни аспекти за даден проблем, но и различни аспекти за даден проблем на дадено място. Това означава, че същият подход не би помогнал непременно да се адресира същият проблем на различно място, култура или контекст. Това е сложен процес като цяло и ако искате да изградите правилните решения, трябва да имате правилните хора, което ни води до концепцията за здравната екосистема.

Ако искате да се възползвате от местния опит, съоръженията, населението, техните нужди и потенциалните решения за тях, трябва да изградите някакъв вид екосистема, която включва хора, работещи заедно, за да направят промяната възможна. И понякога може да бъде трудно да се балансират очакванията на различните страни, участващи в процеса. Затова, за да функционира правилно една екосистема, е необходима подкрепяща организация, както е случаят с DHI Cluster. Това всъщност се опитваме да направим – да бъдем подкрепящи за различни актьори с различни интереси, за да намерят „точка на пресичане“ и да работят ефективно заедно за изграждане на по-добра среда, в която иновациите в здравеопазването могат да процъфтяват.

Напоследък всички говорят за AI в много области, включително здравеопазването. Според вас, какви са предимствата и недостатъците на използването на AI/ML в здравеопазването? Какви са бъдещите тенденции, свързани с това? Какво точно означава „човекоцентричен AI“?

Концепцията за използването на изкуствен интелект (AI) в медицината всъщност не е много нова. Тя вече се използва от дълго време. Преди 15 години компаниите вече представяха своите алгоритми за откриване на рак на гърдата. Използването на статистика и умни анализи на данни наистина направи нещата по-бързи и по-умни, което е положителното за AI. Тъй като здравеопазването е много информационно ориентиран процес и има много данни в този сектор, оптимизацията на събирането и анализа на данни несъмнено става по-лесна чрез използването на инструменти като AI. Въпреки това, не трябва да забравяме, че AI не е „златен куршум“, който може да реши всички наши съвременни проблеми в здравеопазването. За съжаление, точно това индустрията промотира, създавайки този шум около AI, тъй като искат да продават своите платформи и решения. Истината е, че крайното заключение и решение все още остава в ръцете на здравните професионалисти, на човека.

Говорейки за негативната страна на AI, мога да кажа, че той може да генерира повече работа за лекарите, вместо да им помага да я намалят. Например, когато използвате AI за умна диагностика, той генерира много повече изследвания и тестове, които трябва да бъдат разгледани от лекарите, освен всички други аспекти, които трябва да вземат предвид. Парадоксално, технологията увеличава разходите за здравеопазване, без непременно да предоставя най-добрите възможни резултати. Понякога лекарите са наистина объркани, защото имат толкова много информация за обработка и стават по-малко уверени. Така че има риск да създадем повече сложност, вместо да я направим по-проста чрез използването на AI. Но, разбира се, тази дискусия има много ъгли. Трябва да бъдем много внимателни как регулираме AI, за да предотвратим негативните влияния. Затова в момента разработваме най-доброто използване на AI в здравеопазването.

Ако наистина искате да подобрите здравето на хората, трябва да обърнете внимание на различни аспекти по време на здравния процес, за да направите общото подобрение и тук идва човекоцентричният елемент. Пациентската перспектива е много по-важна и ценна. Ако мислим повече за това, от което пациентите се нуждаят, ще знаем по-добре върху какви решения и продукти да се фокусираме. Ние сме твърде ориентирани към продукти и решения. Трябва да започнем с въпроса и поставянето на пациента в центъра, вместо да казваме „вижте какъв алгоритъм или продукт имаме“.

Какви са най-големите проблеми, с които се сблъскваме при дигиталната трансформация на здравеопазването и какъв е пътят напред? 

Първо, наистина е важно да започнем с нуждите на хората, за да знаем как да изградим стратегия за дигитализация и как да съгласуваме различните аспекти, за да адресираме тези нужди. Тук пациентската центрираност, човекоцентричността е критична за изграждането на правилната пътна карта за дигитализация, която да работи за хората. Това е вид принципна начална точка. Трябва да направим нещо за фрагментацията, защото ако имате данни и решения в здравеопазването, те трябва да могат да се свързват със социалните грижи, болничните решения, първичната грижа, сестринската грижа. В днешно време те са всички фрагментирани и не комуникират, не работят заедно. Но за да подобрим ефективността на здравеопазването и да направим възможно за хората да се ориентират в здравната система, трябва да свържем различните аспекти на здравните организации. Третият аспект би бил как да направим така, че интересите на всички заинтересовани страни  да се съгласуват, така че всеки да прави това, което трябва, за да работи дигитализацията. Това включва индустрията, медицинските пеофесионалисти, властите. Трудността с промяната често е в човешките фактори – финансови интереси, его, не е моя работа. Това не е лесно за управление. Но с добра визия и управление на проекти, това е възможно. Гледайки страни като България, Румъния, Сърбия и т.н., съм доста ентусиазиран за това, което предстои, тъй като се справяте доста добре през последното десетилетие. Има много възможности за изследване и много експертиза, която трябва да бъде използвана, и добра енергия, която трябва да бъде насочена към правилните неща.

 

 

  1.