Изкуствен интелект в кардиологията: новите технологии и приложения от XIX Конгреса по кардиология 2026

От дигиталните близнаци на сърцето и AI асистентите до автоматизацията на клиничните процеси и свързаните здравни данни - дигиталната трансформация на кардиологията навлиза в нов етап. Тези тенденции бяха във фокуса на специализирана сесия в рамките на XIX Национален конгрес по кардиология на 10 октомври 2026 г., продължаваща съвместните инициативи на Дружеството на кардиолозите в България и Българския клъстер за дигитални решения и иновации в здравеопазването (DHI Cluster).

Изкуственият интелект вече не е само обещание за медицината на бъдещето. Той навлиза в диагностиката, анализа на клинични данни и ежедневната организация на здравните грижи. В кардиологията, където ЕКГ сигналите, медицинските изображения и данните от проследяването на пациентите създават огромен потенциал за нови приложения, технологичното развитие е особено динамично.

Но колко близо сме до момента, в който тези възможности ще станат част от работата на всеки кардиолог?

Този въпрос обедини участниците в сесията „Какво се случи в дигиталната 2026 година“, модерирана от проф. Кирил Карамфилов, председател на Дружеството на кардиолозите в България, и Мира Ганова, изпълнителен директор на DHI Cluster. Дискусията представи три перспективи: развитието на AI технологиите, приложението им в клиничната практика и ролята на националната здравна информационна инфраструктура.

От CardioAI Bulgaria до националния конгрес: една година на ускорена трансформация

Октомврийската среща продължи диалога, започнал на 29-30 май със симпозиума CardioAI Bulgaria 2026 - „Кардиологията в новата реалност: AI, данни и непрекъсната грижа“, организиран от Дружеството на кардиолозите в България в партньорство с DHI Cluster. Двудневният форум събра кардиолози, технологични експерти и представители на здравната индустрия около приложенията на AI - от анализ на ЕКГ и медицински изображения до дигитални биомаркери, предиктивни модели, дистанционно мониториране и дигитални близнаци.

Представените технологии очертаха фундаментална промяна: от епизодични прегледи към непрекъснато проследяване, от анализ на данни към прогнозиране на риска и от технологични демонстрации към клинични приложения.

Основният извод беше, че технологичният потенциал не гарантира по-добра грижа без надеждни данни, клинична валидация и интеграция в реалните работни процеси. Именно върху тази основа стъпи и октомврийската сесия.

AI вече не е само чат: дигиталните близнаци и новите инструменти на лекаря

Мартин Стоянов, ръководител на звеното за големи данни и изкуствен интелект в Atos Bulgaria, представи развитието на AI системите и приложенията, които постепенно навлизат в медицинската практика.

Сред примерите беше генеративният AI като помощник при обработката на медицинска информация. Вместо да преглежда десетки страници епикризи, лабораторни резултати и клинични ръководства, лекарят може да използва AI асистент за структуриране на информацията и извличане на ключови данни.

Особено впечатляваща беше демонстрацията на дигитален модел на човешко сърце, създаден с помощта на AI инструменти. Интерактивната визуализация показа възможностите за анатомично моделиране и симулиране на кръвния поток, както и скоростта, с която се развиват подобни технологии. Макар моделът да има демонстрационен характер, той очертава перспективите пред персонализираните медицински симулации.

Посланието остана ясно: AI разширява възможностите на лекаря, но клиничната преценка и отговорност остават човешки.

AI в клиничното ежедневие: по-малко администрация, повече време за пациента

Д-р Димитър Митев, управител на болница „Здравето“, представи конкретни приложения на AI, които вече се използват в ежедневната работа на лечебното заведение.

Сред представените решения беше Dr. Copilot - AI асистент, който обединява клиничната информация на едно място, изготвя резюме на медицинския случай и предлага насоки за диференциална диагноза и лабораторна интерпретация, подлежащи на лекарска проверка. Друга система изпълнява функцията на своеобразен „втори поглед“, като сигнализира за потенциални клинични пропуски и възможни лекарствени противопоказания.

В болницата вече се използва и AI гласов бот, който записва часове и предоставя информация на пациентите. Дигитализирани са и вътрешни процеси, включително управлението на операционния график и координацията на дежурствата.

Тези примери показват, че AI може да промени не само диагностиката, но и организацията на медицинската грижа - с по-малко административно натоварване, по-добра координация и повече време за пациента.

НЗИС и Европейското пространство на здравни данни: основата на свързаната медицина

Качествените и свързани здравни данни са основата за развитието на надеждни AI решения в медицината. Именно тази перспектива беше във фокуса на Борис Костадинов, директор на дирекция „Софтуерна интеграция“ в Информационно обслужване, който представи развитието на Националната здравноинформационна система (НЗИС) и мястото на България в изграждащото се Европейско пространство на здравни данни (European Health Data Space – EHDS).

Европейската рамка включва две основни направления: MyHealth@EU за трансграничен обмен на медицинска информация в полза на пациентите и HealthData@EU за вторично използване на здравни данни за научни изследвания, анализи и иновации.

България разполага с важна предпоставка за участие в европейската екосистема - функционираща национална система, която обединява значителни обеми здравна информация. Предизвикателствата остават свързани с оперативната съвместимост, стандартизацията и качеството на данните.

Развитието на НЗИС и свързаните здравни данни е ключово за бъдещето на дигиталната медицина, включително за проследяването на хронично болни пациенти и внедряването на надеждни AI решения.

От технологичните възможности към реална стойност за пациента

Двете събития през 2026 г. подчертаха значението на сътрудничеството между медицинската общност, технологичния сектор и институциите за бъдещето на кардиологията. Партньорството между Дружеството на кардиолозите в България и DHI Cluster създава пространство за този диалог, свързвайки клиничната експертиза с технологичните иновации и националните процеси на дигитална трансформация.

В заключение Мира Ганова открои потенциала за сътрудничество с НЗИС за интегриране на биометрична информация от преносими устройства в националната система – пример за практическите възможности на свързаните здравни данни.

За DHI Cluster тези инициативи са част от дългосрочната мисия за развитие на иновативна, свързана и ориентирана към пациента здравна екосистема.

Галерия (4)